Полезно


Тест по математика - входно ниво за 4 клас

Молитвата на едно дете


МОЛИТВА НА ЕДНО

ДЕТЕ КЪМ НЕГОВИТЕ РОДИТЕЛИ

 

        Тате и мамо, имам нужда преди всичко да чувствам, че Вие се обичате и че ще останете завинаги заедно. Започнете моето бъдеще, като се обичате постоянно. Имам нужда да бъда обичан, за да раста и да бъда обичан преди да порастна. Създайте около мен щастливо семейство, за да мога да поема ролята си един ден в бъдещото мое семейство. Помогнете ми да повярвам, че бракът е нещо сериозно и необходимо за моето щастие. Не четете прекалено много психология, за да ме разберете:моят случай е единствен. Изслушвайте ме, общувайте с мен. Аз не съм едно дете – възрастен, постоянно изправено пред вашите очаквания на възрастни, заради които да се чувствам заплашван, поправян, притесняван...Нямам нито вашия опит, нито начина ви на мислене. Възприемам вашия свят по толкова свой начин, че не разбирам, когато ми казвате, че съм егоист. Не съм нито дете – марионетка, на което вие дърпате конците, нито едно диво дете, което трябва да бъде опитомено за показ.

Нито пък съм дете – идол, за да бъда поставяно на пиедестал – чист ангел – пред който родителите да коленичат.

        Аз съм си аз. Приемете ме тогава като едно дете – личност.Моят живот на дете не е напразен. Той е за добро от първият ден на моето раждане, от моето зачеване, от началото на вашия брак. Това, което искам, е не толкова да ми говорите, но да разговаряте с мен. Вашият авторитет да ми дава сигурност, да ме прави „автор” на моя личен живот; да ме учи да бъда „ученик” на доброто и красивото. Затова бъдете „регулатор”, който да намалява напрежението на външния свят и едновременно с това да увеличава моите възможности за действие.

        Не оттегляйте уверението за вашата любов заради най – малката от моите грешки. Научете ме да гледам като вас, с вас. Не ме игнорирайте, когато не се държа добре и не ме карайте да „падна по гръб” всеки път, когато съм се провалил. Случва се понякога да бъда обезкуражен, защото вие ми обръщате внимание единствено, когато постъпвам лошо...Това ме кара да ми се иска да постъпвам зле..., за да се занимаете с мен. Направете моето послушание правилно и точно. Когато вие сбъркате и ми искате извинение, не можете да си представите колко съм горд, че имам родители като вас.

        Бъдете освобождаващи родители, които да дърпат напред, но и които знаят също да задържат скоростта, за да помогнат да се преодолеят трудните завои на живота. И ако в тези моменти семейството нещо „заскърца”, имайте сила  на характера да не предпочетете вашето спокойствие вместо забраните, от които имам нужда.

        Знам, че се трудите много. Аз се променям толкова бързо! Животът в къщи не е винаги забавен. В този момент не ме плашете, създавайки впечатление, че оттегляте вашата любов.

Тежките неща, които ви казвам понякога, не ги мисля наистина; не се захващайте за думите, когато ви се сърдя; точно тогава имам нужда от вас.

        Не изисквайте да се променя, за да ме обичате, но ме обичайте, за да се променя.

 

Сцени от семейството,Марсел Фернандес.

 

 

 

Децата след ваканцията

 

Децата след ваканцията

 

                                                                  Доц. Евгени Генев

 

 

         Започването на учебните занятия е в определен смисъл стресов период във връзка с новите училищни регламенти. Малкият ученик трябва в продължение на седмица - две да се адаптира към новите условия и точно по това време той се нуждае от вниманието и грижите на родители и учители. Те трябва да имат предвид проявата на някои специфични признаци в началото на учебната година – лесна умора,която се отразява на вниманието и възприемането на учебния материал, нарушаване на дисциплината и др. Всичко това може да се дължи на различните възможности за адаптация на ученика и налага индивидуален подход във всеки отделен случай.

         Бремето на училищните отговорности може да се компенсира чрез внимателното им разпределение и баланс с останалите задължения на малкия ученик.Съкратените учебни часове, представянето на материала под игрова форма, интересна за ученика, могат да се окажат много полезни в тези случаи. Редуването на учебно и свободно/игрово/ време е добър подход за улесняване на адаптацията към училищния живот.

         Емоционалното състояние е изключително важно, защото много физически проблеми се дължат именно на разстроената емоционална сфера. Разбира се, че това важи и за малките ученици и дори в определена степен влияе по сериозно както на поведението, така и на здравословното състояние.

         Стресът, умората и отпадналостта могат да бъдат успешно преодолени без каквито и да е последици, ако родителите доловят негативни прояви и предприемат подходящи мерки: редуване на учене с подходящи игри, осигуряване на достатъчно сън, пълноценно хранене с богата на витамини храна.

 

 

Училище за родители

 

            Следващите няколко реда няма да са  история с щастлив край, нито поучителни слова. Те ще са просто гледна точка, която може да стане и ваша , защо не? Едва ли в живота на човек идва момент, в който може да каже: "Е , вече съм готов да стана родител." Ако повечето хора си го помислят, то това е защото имат прекалено силно желание това да се случи, а не защото си дават сметка какво в действителност е детето. А то безспорно е неописуема и безкрайна радост, но и огромна отговорност, около която се нареждат и много други думички.

            Раждането е щастлив миг, но след него бие и първия звънец за влизане в безкрайния час за родители. Това е часът на дългите уроци и трудните задачи. А оценките? За тях няма скала от 2 до 6. Оценката в училището за родители е огледален образ на детето, което създавате и възпитавате. Това обаче, което е най-важното за развиващия се човек  е у него да бъдат посяти зрънцата на важните човешки ценности , които да са основа на неговата личност. Оттам нататък тази личност ще се учи от опита на родителите си , ще решава поставените от живота лесни и трудни задачи. Ще взема решения и ще тича неуморно след непознатото, за да опознае себе си и света по-добре. За да е възможно всичко това, което изброих е необходима родителска намеса  в годините, когато децата попиват и израстват интелектуално. Децата несъзнателно разчитат на родителската провокация , на подкрепата и укоряващите слова , на думите, които ги карат да се усмихват и да вървят напред!

                                                                                  Екатерина Трайкова

 

ДЕСЕТ ПРАВИЛА ЗА ДОБРО ХРАНЕНЕ

 

Подготовка на домашни работи и уроци на ученици от 1-ви до 4-ти клас1. Преди ядене трябва да си измием ръцете, за да не вкарваме чрез тях в устат си вредни организми.

2. Първата закуска може да бъде по – обилна от вечерята, защото денем изразходваме повече енергия, околкото през ноща.

3. Трябва да се дъвче със затворена уста, за да не гълтаме въздух, от който после може да ни заболи коремът.

4. Доброто дъвчене помага да се усети вкусът на храната и спомага за доброто смилане.

5. Стомахът също трябва да си почива. Добре е между две яденета да минат поне 4 часа.

6. Най – добре е да се храним мълчаливо, за да не се задавим. Както казва моята баба: „Когато ям, съм глух и ням!”. В никакъв случай не бива да се караме на масата. Доброто настроение облекчава храносмилането.

7. След хранене не е полезно да се спортува – кръвта е необходима на стомаха и не може едновременно да помага и на мускулите.

8. След ядене трябва да си измием добре зъбите, за да бъдат чисти и здрави.

9. Суровите плодове и зеленчуци съдържат много влакнести съставки, които улесняват червата да се освободят от ненужните остатъци.

10. Добре е на ден да се пият около два литра вода, два часа преди и един час след хранене.

 

 

ДА ПЛАЩАМЕ ЛИ НА ДЕЦАТА  ЗА ДОМАКИНСКАТА РАБОТА

 

ВЪПРОС: Казвате, че децата трябва да бъдат отглеждани така, че да научат от малки “как стоят нещата в реалния свят”. В една от своите книги обаче препоръчвате да не им плащаме, когато вършат домакинска работа. Да, но на хората в този свят им се плаща, когато работят. Следователно, според вашето правило, на децата също трябва да се плаща, когато вършат някакви задълженията у дома. Струва ми се, че си противоречите. Как ще обясните това?

ОТГОВОР: Мисля, че този въпрос е продиктуван от факта, че вие считате домакинските задължения за работа, която, като всяка работа, трябва да се заплаща. Но според мен домашните ангажименти не трябва да се считат като работа. Те са по-скоро задължение и служба, доказателство за принадлежност към семейството.

Когато казвам, че възпитаването на децата трябва да ги учи как стоят нещата в реалния свят, основно имам предвид принципите, а не конкретни привилегии и отговорности, които носят възрастните, като например, правото им да гласуват. Семейството обаче не е демокрация, и отказването на децата да упражняват право на глас не е навредило на никого.

Въпреки това, от голяма важност за тяхното бъдеще е те да не са просто запознати с основните принципи на обществото, но да бъдат приучени на тях. Много неща в живота зависят от готовността на хората да се откажат от егоизма и да се ангажират с безкористно служене. Това обаче не възниква спонтанно. То се учи.

Ако подготвянето на децата за правата и задълженията им на бъдещи пълноправни граждани е важно, и ако е истина, че високото обществено съзнание започва от дома, тогава следва, че те трябва да се научат да служат безкористно първо в своите семейства. Един от най-важните начини, по който могат да направят това, е включването им в домакинската работа. И ако са възнаграждавани по някакъв начин за това, то не е никаква безкористна служба, резултат от съзнанието за принадлежност към малкото общество на семейството. Децата трябва да се ангажират в къщи не заради облагите, които ще получат за това, но защото са членове на семейството си! По същия начин и възрастните вършат определени обществени дейности без заплащане, но защото са поданици на своята държава.

Идеята, че децата трябва да бъдат възнаграждавани за вършенето на домакинска работа противоречи на това “как функционират нещата в реалния свят”, защото и на родителите никой не плаща, че приготвят храна, чистят с прахосмукачка, мият чинии и подреждат стаите. В този смисъл заплащането на децата за усилията им у дома означава, че те имат привилегировано положение вътре в семейството и че са свободни от задължения, за разлика от родителите си.

За съжаление много са тези, които не възлагат на децата си никакви отговорности у дома. Те постъпват така, сякаш единствената личност със задължения във връзката родител-дете е родителят. Чрез този свой пропуск неволно учат децата си, че могат да придобият нещо без никакви усилия и да се радват на привилегии, без да са поели конкретни отговорности преди това.  

Работодатели и управители на фирми се оплакват от липсата на лична ангажираност у повечето млади хора, които постъпват на работа. По-голяма част от младежите мислят, че са натоварени с повече работа и задължения, отколкото са длъжни да вършат и смятат, че винаги им се заплаща по-малко отколкото са свършили. Освен това, много от по-младите служители незаслужено очакват същите привилегии, които се полагат на техните колеги с 20 и повече годишен стаж!

Според мен бъркането на служенето и работата с получаването на привилегии, е резултат от отсъствали в детството отговорности в семейството или извършването на такива срещу заплащане







29.08.2012


ЧАНТА ЗА УТРЕ - 1 КЛ.ЧАНТА ЗА УТРЕ - 1 КЛ
 



Полезно стр. 1 2 3