Учителите

„ Защо мама и татко ме обичат?“ - изписала бавно на дъската заглавието на съчинението учителка от четвърти клас. Учудила се, че повечето от децата бързо предали листовете си празни. Оказало се, че учениците не били сигурни дали родителите им ги обичат.

Много странно.  Наистина ли родителителите обичат децата си?

„ Ама, разбира се! Що за въпрос!“-веднага всеки родител светкавично отговаря.

Но посланията, които искаме да предадем понякога не могат да се разберат от децата.

Те силно се нуждаят от убеждението, че наистина са обичани.

Родителите разбират, че не е необходимо децата им да получат марков телефон или скъп подарък само, за да докажат по този начин обичта си.  Най-ценните и стойностни неща са достъпни и прости. Най-вече, могат да им помогнат добрите думи, жестовете и отделеното време, които правят децата по-сигурни в любовта им.

„ Да, но вие учителите не сте задължени да обичате децата, на които преподавате. Вие просто трябва компетентно да ги обучавате.“ – каза ми веднъж една психоложка.

Не й отговорих.

Но през годините от учителските ми наблюдения и в училище, и от частната ми практика, все повече, осъзнавах и вярвах в нещо изключително важно:

Когато у ученика се засилва увереността в обичта и всеотдайността на преподавателя към него, тогава, едновременно с това, се увеличават и личните му постижения.

                                                                                   Мария Кузева, учител